За родителите

!ЕМОЦИОНАЛНА ГОТОВНОСТ на детето

Някои деца така и не свикват с детската до подготвителна група. Различен характер, различен темперамент. Естествено, не трябва да се търси причина в детето. Има и деца бързо присподобими.

Би трябвало детския учител да успява да достигне до всяко дете!

 Първи ден в детската градина

Е, вече сте готови за този първи ден, който може би дълго време ще си спомняте. Дрехите са изгладени, раницата е подредена. Последен разговор, преди лека нощ и той може би ще е за утрешния ден, за детската градина.

Кой тръгва с по-свито сърце за детската - мама, татко или детето???

Разбираемо е като усещане. Вече сте там. Оставяте малкото си съкровище при съвсем непознати, чужди хора. Ако имате възможност да не ходите на работа, направете го и то не за да взимате детето на обяд, а рано следобед.

Първият ден ще мине много, много бавно. През половин час ще поглеждате часовника. Нищо чудно да ви се стори, че времето е спряло и...най-после...Време е да отидете и да си приберете детето от "онова непознато и за вас място"...

Как ли е милото?

Какво е правило цял ден без мама?

... Какви ли не мисли ще ви минат през главата.

Е, най-после е в прегръдките ви.

Подходящ ли е моментът за глезене и позволяване на "всичко", гонени от гузна съвест, че сте "оставили" детето си в градина?

Вие решавате...Но не мислим, че е удачно. Любовта към детето може да има различни прояви, не само в задоволяване на моментни капризи...

Втори ден...Трети...И колелото се завърта...

Разговори с детето

Най-често срещаните въпроси при взимане на детето са: Какво яде? Спа ли? Пи ли вода?Караха ли ти се?

Всички тези въпроси насочват разговора в негативна посока. Бихме предложили един по-позитивен подход, който да поведе разговора в по-позитивна посока.

Може би въпроси като:

Похвалиха ли те днес в детската?

Играхте ли си с децата?

Гладен/гладна ли си?

Хареса ли ти яденето?

Запозна ли се с нови приятели?

С кои деца седя на една маса?

С кого си игра?

А храната вкусна ли беше? - да ви дадат повече "достоверна" информация.

Винаги може да се намери и някое "бъбриво врабченце", което нещо да ви е пошушнало. А като се приберете у дома, една театрализирана игра с любимите играчки може и да ви даде много повече отговори на интересуващите ви въпроси.

Нали знаете, че на Мечо всичко се казва...

 Лъжите на децата

В стремежа си да стане на тяхното, децата "не знаят", че лъжат. Често се преплитат измислици с фантасмагории. А и когато едно капризно на ядене дете всеки ден чува от майка си: Пак ли не си ял? Тогава нищо няма да ти купя.

Идва момент в който детето започва да казва: Аз всичко си изядох.

Често казва, че е било наказвано, само и само да си стои у дома.

Да седне ли дете на столчето, защото се е поувлякло в играта и посяга на другите деца? Да, ще седне, но и госпожата сяда срещу него да си поговорят. Да разберат заедно къде е конфликта.Да почувства детето, че възрастния го е грижа и иска да му помогне.

Или усеща се напрежение между две деца. Практиката си казва думата и в очакване да се доказва кой е по-силен от двамата, най-често им се предлага да седнат на столчета, на маса, на килим - където желаят и да се разберат кой прав, кой крив в цялата тази история и защо се е стигнало до конфликт. Да си поговорят до разрешаване на проблема. Могат да ни изумят, като кажат:

И двамата не бяхме прави!

Понякога се налага и вдетиняване. Карат се за играчка. И двете деца, дори и повече искат точно в този момент да си играят с нея. Е, в такива случаи играчката се взема и закачливо се казва:

След като тази играчка "не е слушала" и доведе до скарване на приятели, няма да си играе с вас!

Най-честия въпрос е: Играчката наказана ли е? Не, защо да е наказана? Нека да си стои тук, никой да не си играе с нея и да види колко е хубаво така...

Изрази, като "наказан", "наказана", "наказание" не трябва да се използват, но децата идват в първа група, знаейки значението им. Има ли проблем, има и начин за разрешаването му и този начин не е свързан с горе изброените думи, а с разговор, привеждане на примери, загриженост!

Природата ни е направила така, че да минаваме плавно, да тренираме уменията си. Детето не се ражда научено да ходи, например. То прави опити, изправя се, заяква и се пуска, когато е стабилно, а пък се изисква от него да е самостоятелно от раз. Не може да се получи без болка!

Всяко ненавременно нещо и всяка рязка промяна провокира страх и травма.

 Какво тогава трябва да направите като родители вкъщи, преди заветния първи ден в детската градина?

Кои са успешните модели, чрез които да научите детето на самостоятелност?

Представете си средата в детската градина, дайте си ясна сметка какви умения са му нужни, за да се чувства добре на новото място.

!Не си казвайте:

„Те в градината ще го научат, аз не мога“;

„То вкъщи си спи с нас, а там ще свикне само в легло…“;

„Вкъщи аз го храня, но там ще се научи само…“

Когато детето учи новите неща в сигурна среда, сред най-близките си, е по-леко.

Така новата среда няма да е стресираща толкова, ако е подготвено!

 За да бъде щастливо детето в детската градина, то трябва да бъде щастливо и вкъщи – да получава много любов, подкрепа, внимание и разбиране от своите родители.

Последно, но не и на последно място- Уважение!

Уважавайте себе си, уважавайте детето, уважавайте персонала!

Ние искаме да работим С вас, a не - ЗА вас! Да се подкрепяме, разбираме и чрез общи усилия да създадем най-добрата и сигурна среда за децата!

С пожелание ,,ПЛАЧ - ДА НЯМА!"

Тръгвам на детска градина

Чуйте всички, таз година

вече тръгвам на градина.

Мама даде ми задача,

обещах й да не плача

и да слушам много там.

Вътре ще остана сам,

но съвсем не е така,

там е пълно със деца.

Най-приятно е да знам,

че приятели ще имам там.

Много бързо, знам ще свикна,

щом посрещат ме с усмивка!